Хроничен косопад

Хроничният телогенен ефлувиум и андрогенната алопеция са две форми на хроничен косопад. Произходът им е предимно хормонален, но в някои случаи може да е хранителен или метаболитен.

DU_HOME-PAGE_VISUEL-DERMATOLOGIST_BASE_HEADER 960x584

Съдържание

Хроничен телогенен ефлувиум: информация за действащия физиологичен механизъм

За разлика от реактивния косопад, който обикновено се появява три-четири месеца след отключващия фактор, косопадът се счита за хроничен, когато прогресира в продължение на поне шест месеца. Научният термин за това състояние е хроничен телогенен ефлувиум. Сред причините са нарушения на щитовидната жлеза, анорексия, недостиг на желязо (със или без анемия), както и някои медикаментозни лечения (ретиноиди, антикоагуланти, антихипертензивни лекарства, антиконвулсанти и др.). Този тип косопад води до по-кратка анагенна фаза, което от своя страна води до по-къса коса, която преминава през цикъла на косъма по-бързо и пада по-често.

Косопадът при хроничния телоген ефлувиум е по-слабо изразен, отколкото при острия телоген ефлувиум (случаен косопад). Последното обикновено се проявява спорадично в продължение на няколко години при жени на средна възраст, които първоначално са имали гъста и лъскава коса. Те се оплакват от намалена дължина и обем.

Хронична андрогенна алопеция: другата форма на хроничен косопад

Какво представлява андрогенната алопеция? Хроничният косопад се характеризира с епизоди на косопад, които в крайна сметка водят до миниатюризация на косата и намаляване на нейната плътност. Засяга предимно мъжете – 70-80% спрямо 29-42% от жените* през целия им живот, и обикновено се наблюдава при мъже на възраст между 30 и 40 години. Механизмът, по който се проявява мъжката андрогенна алопеция, е хормонален и включва андрогенните рецептори, открити в дермалната папила. По този начин се ускорява израстването на косата: тя се изтощава и постепенно изтънява, докато накрая опада окончателно. Към днешна дата за забавяне на този хроничен косопад са посочени само две лекарствени средства: миноксидил и финастерид. Първият е локално лечение. Вторият е перорално лечение, което може да се предписва само на мъже. Съществува и друго, по-скъпо решение: импланти за коса.

* Източник: Blume-Peytavi et al., 2011; Norwood, 1975

Обратно към началото