Млечни корички при деца

Много чест феномен

Млечните корички засягат около две трети от бебетата. Появяват се през първите шест месеца от живота и могат понякога да продължат до 2-3 годишна възраст. Терминът млечни корички е основно използван при децата. Не се казва млечни корички при възрастни, а по-скоро себореен дерматит.
Противоположно на общоприетото вярване, млечните корички при кърмачета нямат нищо общо с ниска хигиена или хранене. Млечните корички понякога наричани млечни крусти, поради приликата на тези крусти с прикипяло мляко или изсъхнало на котлона.

Защо млечните корички се появяват на бебешката коса?

В края на бременността, някои майчини хормони преминават в детето. Именно тези хормони стимулират мастните жлези и причиняват хиперсеборея, което на свой ред е причината за млечните корички при бебета.
Този излишък от себум, произведен от мастните жлези, разположени в корена на косъма, захваща мъртвите клетки, наречени също сквами, и ги заформя в това, което наричаме млечни корички.
В допълнение, себумът, богат на липиди, стимулира прекомерното развитие на липофилни дрожди от рода Malassezia, естествено присъстващи на кожната повърхност.
Комбинацията от значително присъствие на Malassezia с хиперсеборея е отговорна за това състояние.

Много зони са засегнати

• В по-голямата част от случаите, млечните корички са налични в косата или по-точно, на скалпа. Прилепват към косата и затова е трудно да бъдат отстранени. Лезиите най-често започват на фонтанелата (пространството на върха на черепа, където се свързват костите) и се разпростират по целия скалп, приемайки облика на шлем.
• Седалището: проявата е ограничено до кожните гънки или във формата на светло червени зони, под или над памперс зоната.
• Други кожни гънки: зачервяването може да се появи подмишниците, на врата, зад ушите и коленете, и в сгъвките на ръцете.

Когато цялото тяло е засегнато, което се случва изключително рядко, се нарича болест на Лейнер.
Това състояние обикновено се характеризира със засягане на седалището и сгъвките, достигайки до интимните зони, корема, а понякога и цялото тяло на бебето. Въпреки че разпростирането на симптомите може да бъде тревожно, то е доброкачествено заболяване, което не е сериозно.
Препоръчително е да се консултирате с вашия семеен лекар, който да назначи необходимата терапия. Като цяло, антисептик се предписва за предотвратяване инфектирането на лезиите, мазна субстанция за омекотяване на крустите, кератолитик за спомагане тяхното отстраняване и понякога противогъбично средство за външна употреба за ограничаване развитието на дрождите.

C Moises-Alfaro et al, In J Dermatol 2002, 41, 349-351