Мъжете са широко засегнати от типа косопад, познат още като андрогенна алопеция. Най-честата форма на тази мъжка алопеция е оплешивяването, причината за което е на първо място хормонална.
Съдържание
Ежедневно косопадът засяга мъжете и жените еднакво. Типовете косопад, които те имат обаче са различни, както и причните и последствията. Всъщност андрогенната алопеция е по-честа при мъжете (70% до 80% спрямо 29% до 40% при жените*), докато жените по-често са засегнати от остър телоген ефлувиум и хроничен телоген ефлувиум.
Алопецията при мъжете е обичайна и често се появява между 30 и 40-годишна възраст. Не рядко обаче този хормонално-индуциран косопад, който засяга андрогенните рецептори, намиращи се в дермалната папила, да се появи и при по-млади мъже.
Интересно е да се отбележи, че косопадът при жените е състояние, което значително се влияе от хормоналните промени, наблюдаващи се в следродилния период и менопаузата. Специалистите са установили, че една трета и дори половината от жените** ще имат временен косопад след бременността.
Това е медицински и научен термин, отнасящ се за дифузен косопад, който накрая води до намалена гъстота на косата и чийто произход е хормонален. Дихидротестостеронът (активен метаболит на тестостерона) стимулира андрогенните рецептори в космения фоликул. Това води до миниатюризация на космения фоликул и до появата на по-къса и по-тънка коса.
Оплешивяването, което е най-честата форма на андрогенна алопеция при мъжете, се характеризира с епизоди на дифузен косопад. Механизмът на началото и изявата му е почти винаги един и същ: в този случай косопадът се забелязва в много специфични зони, по пътя на косата и слепоочията, преди да се разпространи по останалата част от скалпа.
Често наследствен, този косопад засяга както млади, така и възрастни мъже. В днешно време, дерматолозите продължават да имат затруднения при справянето с това състояние, дори и въпреки наличието на две лекарствени терапии (миноксидил и финастерид) с доказан ефект.
* Източник: Blume-Peytavi et al., 2011; Norwood, 1975.
** Източник: Grover and Khurana, 2013.
